Както всички стилове и системи на китайските бойни изкуства и Винг чун системата в исторически план е обвита с много екзотика и тайнственост, но ние говорим за съвършената, според мен, система за самозащита. Това веднага ни кара да слезем на земята и да си представим какво представлява една система за самозащита и на какви изисквания трябва да отговаря. Трябва да се справим с тотални нападения, целящи да ни унищожат физически, трябва да ни даде възможност да оцелеем в условията на психическа и физическа екстремност, трябва да постига това, без да изисква от нас да ставаме по-силни от агресора, а да се справяме с агресията. Това е WING CHUN KUNG FU.

Тези проблеми стояли и пред създателите на системата WING CHUN KUNG FU преди около 250 години. По това, време войниците на манджурската династия управляваща Китай, унищожили манастира Шаолин - гнездо на будизма и бойните изкуства на Китай през това време. Спасилите се от погрома няколко майстори, сами и независимо един от друг започват да развиват нови форми и системи на УШУ. Една от легендите гласи, че измежду оцелелите била и монахинята Нгъ Муй или Ън Муй, която решила да създаде коренно противоположна на Шаолинското Кунг Фу система, за да я противопостави на предателите – учители от традиционните стилове, преподаващи секретите на китайското бойно изкуство на монголските /манджурските/ окупатори. Важно е, че концепцията на създаване на този боен метод е използването на слабите места на традиционните стилове на азиатско единоборство. Във времето този стил достигнал до китайска девойка с име Им Винг Чун /Прекрасната Слънчева Пролет/, тя дала името си и на новата система. Дали тя е до усъвършенствала системата, след като е наблюдавала двубой между жерав със счупено крило и лисица или не, дали след това е победила разпасалия се в родния и град „боксьор” или не, е въпрос на разкази и притчи. Факт е обаче, че Винг Чун е достигнал до нас и продължава да създава войни, способни да се справят с кризисни ситуации свързани с оцеляването на улицата през 21 век.